В Чипровци днес живеят около 2000 души и главният поминък на населението е килимарството. Няма къща без стан. Занаят и изкуство, чипровският килим отдавна е запазена българска марка, подобно на котленските килими. За красотота му говорят запазените в Историческия музей на града 150 килима, най-старият от които датира от 30-те години на 20 век. Още по-стари оригинали на килимарството от Чипровци могат да се видят в Етнографския музей в София.
Милена Димитрова, уредник в Чипровския музей разказва за сложната символика на чипровските килими, на която някога придавали магическа сила. Геометричните фигури, които килимарките тъкат и днес, датират от първия период на развитие на чипровския килим 17-18 век, защото турският Коран забранявал изобразяването на хора. А основен потребител на чипровските килими по това време са пазарите на Ориента. Маказът, канатицата –така наричат част от фигурите, изобразявани от килимарките.
"Думата маказ има турски произход и се превежда ножица, обяснява Милена Димитрова запазилата се традиция във фигурите и до днес.– Другият елемент, характерен за първия период на чипровския килим, това е така наречената "канатица", в превод от турски означава крило. За нея казват, че има магическа сила да предпазва от зли сили, от уроки. Характерно за този първи период на чипровското килимарство е, че цветовете, с които се багрели преждите, се добивали от растителни багрила. Затова основни цветова са охрата, жълта, кафява, синя и зелена боя. Вторият период, през който преминава чипровският килим, е наричан декоративен и обхваща периода от началото на 19 век до 1978 г. Тогава народната майсторка вгражда в килимите си стилизирани цветя, растения, животни, обръща се към природата и я въвежда в килимената орнаментика."
Третият период на чипровския килим продължава и до днес, цветовете и нюансите са различни, преобладават и мотиви, заимствани от чужди образци или създадени от художници. Но истинският чипровски килим, ценен и търсен, си остава онзи, в който пребладават фигурите от първия му период.
Кооперацията в Чипровци, която допреди десетина години произвеждаше прочутите килими и ги изнасяше за цял свят, съществува и днес, но в твърде умален състав. Няколко жени получават поръчки и работят в къщи. Загубени са част от пазарите. Ще припомним, че изтъканото от чипровските килимарки донесе на България златни медали от изложенията в Анверс, Брюксел, Лиеж, Лондон. Български килими от Чипровци влизат в колекциите на няколко европейски музея. Няколко са вече и частните фирми, които развиват килимарски бизнес. Една от тях вече е набрала скорост, наела е малък цех, отворила е и магазин в София, има страница и в интернет. И тъй като това е семеен бизнес, дъщерите управляват магазина в София и получават поръчки, а в Чипровци изработката се контролира от останалите членове на семейството. Бащата Иван Петков разказва:
"Лошото е това, че повечето килимарки вече са възрастни жени. Младите избягват да го работят, тъй като заплащането не е високо", казва със съжаление Иван Петков. "Преди две години дъщеря ми разработи проект и обучихме 24 безработни жени, наети чрез Бюрото по труда. От всичките 24 жени, обучени на занаята, сега при нас работи само една. И това е големият проблем. Поръчки се намират, но понякога се затрудняваме да намерим изпълнителки. Но все ми се струва, че килимарството няма да отмре. И младите жени, които сега не искат да го работят, ще се върнат към килимарството. Имали сме поръчки от Австралия, САЩ, Германия, Холандия. А и у нас вече има заможни българи, които обзавеждат къщите си само с чипровски килими."
"Макар и трудно, бизнесът се развива, поръчките се увеличават, нещата потръгнаха", констатира Иван Петков. На година фирмата произвежда около 500 килима. Нови тенденции в килимарството налагат и двете дъщери на Петков - едната от тях, завършила графичен дизайн, изработва моделите, които се предлагат на по-съвременно ориентираните клиенти. Остава непроменен обаче материалът, от който се изработват и до днес чипровските килими - чиста вълна. За да върви бизнесът, за да хранят семействата си, казва Иван Петков, много от килимарките продават изработените килими на ниски цени. А в цял свят цената на ръчно изработените килими е висока. Тези от фирмите в нашия край, които разчитаха да направят бързи печалби от килимарството, вече почти затвориха врати, продължава той. А трябва да се знае, че този занаят може да храни една фамилия само ако имаш търпение, ако не забравяш, че това не е само занаят, а и изкуство."
